Трети пленер по дървопластика и живопис

001Участват:

Методи Пешунов – Тракиеца
Георги Паунов – Паунеца
Митко Марков
Огнян Боянов
Дебора Георгиева
Виктория Михайлова
Петя Цанкова
Михаела Гаджева

Организатор:

Найден Кирилов

Спонсори:

Кирил Найденов
Атанас Найденов

 

IMG_2989 IMG_3009 IMG_3015  IMG_3021 IMG_3047 IMG_3050 IMG_3054 IMG_3062 IMG_3070 IMG_3120 IMG_3125 IMG_3131 IMG_3132 IMG_3133 IMG_3135 IMG_3136 IMG_3138 IMG_3143 IMG_3145 IMG_3156 IMG_3158Още снимки от изложбата може да разгледате тук.

Минерални извори

Статия на в. Стандарт от 23 Юни 2003 за изворите в село Слатина

 

IMG_15171Топъл извор, бликнал преди 30 години, цери рани и болни очи

Село мие улиците с минерална вода

Село Слатина е разположено на живописно планинско място между старата Берковица и курорта Вършец. Известно е с 18-те си извора, някои от които бликат в дворовете на хората. Като този на 70-годишната Петра Истаткова, чиято чешма до къщата никой не може да спре, защото идва из под собствената й земя. Тук-там се вижда как от средата на тревясали улици избиват леки струйки вода. Някъде те се стичат в бистри поточета, другаде се събират в малко гьолче. „Водата при нас блика отвсякъде“, обяснява чудото кметът Стоян Георгиев. И името на селото това значи – извор.

Допреди половин век в село Слатина живеели близо 1000 души, днес се броят само 370. С изземването на земята хората тръгнали да търсят работа другаде. Преди 25 години закрили училището, та колкото млади били останали, и те го напуснали. Сега са само възрастни, които чакат лете да им дойдат пръснатите из цяла България деца и внуци. Тогава сокаци и къщи отново оживяват, особено вечер и по празници. Преди тридесетина години в дола близо до центъра на селото бликнал топъл извор. Местните му се зарадвали като на нефтен кладенец спомнят си по-възрастните. Надявали се лековитата вода да доведе болни хора и те да печелят от квартири и обслужване. През 1975 година били направени първите по-сериозни изследвания, които изяснили качествата на гейзера. Специалисти го обявили за хипотермална натриева вода с обща минерализация 274 милиграма на литър и PH 8,62. Температурата й е 27 градуса. Годна е за пиене и бутилиране, категорични били химиците. Водата цери бързо открити рани, помага при болести на очите. Едва тогава местните жители свързали името на реката си Шугавица с лековитата вода, която от няколко измивания лекувала шуга (краста). Изглежда, че и предците им тук са знаели за този или за друг подобен лековит извор.

Общината в Берковица построила баня до сондажа и вкарала водата вътре. Станала готова в края на 90-те, когато всичко се объркало. Малко хора посещавали дори известните Вършечки бани, та още непопулярната слатинска ли? И вече десетина години я държат под ключ въпреки възможностите за лечебни процедури. Общинарите се опитват да намерят нов собственик на сградата, който да завърти бизнес с чудодейната вода, но досега безуспешно. Пак в мътните години на прехода предприемчив търговец започнал да бутилира водата. Пълнел шишета човекът и слагал етикет „Вода от Вършец“. ХЕИ в Монтана обаче затворила нелегалния цех, след като санитарите открили замърсители във водата. Предписали използване на филтри или нов сондаж и бизнесменът си тръгнал. Оттогава минералният извор изтича в река Шугавица за комфорт единствено на селските ята патици. В примитивно корито местните плакнат дрехи и постелки, деца се разхлаждат в жегата. Славата на топлата вода се разнесла из околните берковски села. Събота и неделя семейства с коли докарват килими, одеяла, черги. Местните са забили метални пръти за сушене. Само дето още никой не взема и стотинка за импровизираната пералня с минерална вода. „Живея в Берковица, но всичко пера тук“, споделя 30-годишната Димитрина Давидова. „От дете зная извора, дойда ли си на село – право на него, нещо ще измия, нищо ще изпера. Чудесен е, дрехите светват като след химическо чистене – свежи и без петна.“ 10-годишната Елена Григорова се топи всеки ден, откакто започнали горещините. Лесно си прави басейна, запушва отвора и водата пълни дългото корито. В него селските деца се учат да плуват. Това им е лагерът, това им е почивката, по цял ден киснат във водата, заключава стопанката на близката къща, която единствена наблюдава къпането на децата.
автор Първолета ЦВЕТКОВА

Ком – Емине

Picture 267

„Ком — Емине“ е название на най-дългия маркиран пешеходен туристически маршрут в България, наричан в миналото „Маршрут на дружбата“.

Маршрутът съвпада с финалната отсечка на европейския туристически маршрут E3, който свързва Атлантическия океан с Черно море. 2-те крайни точки на маршрута са връх Ком, който е в непосредствена близост до границата със Сърбия, и нос Емине на Черно море, най-източната точка на Стара планина.

Obshta_shema_BGДължината на маршрута „Ком — Емине“ е приблизително 650-700 км, и е постижим за 20-25 дни в летни условия и около месец — в зимни. По време на прехода се преодолява терен с голяма денивелация и се изкачват или „подсичат“ повече от 100 старопланински върха. Хижите по пътя са сравнително добре разпределени, като единствено около проходите Вратник и Ришки преспиването е проблематично. Средата на маршрута се намира около хижа „Узана“, като съвпада и с географския център на България.

Лятната маркировка се състои от червена линия, оградена от две бели линии и е поставена върху неподвижни предмети по маршрута (дървета, камъни, сгради и др.). Зимната маркировка, която на много места съвпада с лятната, представлява бетонирани в земята метални стълбове, боядисани в редуващи се ивици в жъл и черен цвят.

За първи път маршрутът е изминат през 1933 г. от Павел Делирадев, български пътешественик и изследовател, наричан „Следовникът на Алеко Константинов“. Всъщност, самият Константинов първи дава идеята за този преход, но той не успява да я реализира. Едва през 1953 г. маршрутът е повторен от членове на Републиканската комисия по туризъм при Върховния комитет за физкултура и спорт (ВКФС), и окончателно е уточнен при последващите два прехода през 1955 г. и 1959 г.

Първият успешен зимен поход е направен през 1961 г., а първото преминаване на маршрута наобратно (от Емине до Ком) е осъществено през юли 1968 г. от група на Русенския университет – ВИММЕСС. Днес освен за пешеходни туристически преходи маршрутът „Ком — Емине“ се използва и като трасе за извън шосейни състезания.

Тодорини кукли

IMG_150017Тодорини кукли са група от 4 скалисти върха в Западна Стара планина, най-високият от които е с височина 1785 м. Намира се на 10 км югозападно от Вършец и на 6 км североизточно от прохода Петрохан.

Върховете формират къс рид, разклонение на главното старопланинско било, с направление север-юг. Двата най-високи върха на юг по рида са тревисти, докато крайните два на север са с остри скалисти склонове. Котата е на най-южния връх от групата.

От върха се открива панорамна гледка към Ком на северозапад, Берковското поле и Монтана на север и Врачанския балкан на североизток. Северно от Тодорини кукли, на разстояние 5 км се намира Клисурският манастир.

IMG_0843Тодорините кукли се свързват и с народната легенда за красивата мома Тодора. Според народната песен тя се обзаложила да стане съпруга на оня момък, който посред нощ се изкачи на високия връх и остави там знак от себе си. След като никой не пожелал да иде, тя тръгнала смело нагоре само със своята хурка, и като стигнала на малката полянка на върха, забила хурката в земята. Когато се надигнала, за да се върне обратно, усетила как нещо я тегли за престилката или полите, уплашила се, че това са зли духове или самодиви, дръпнала се рязко и полетяла в страшната пропаст под върха. След време хората открили на това място единствено побитата Тодорина хурка, която се оказала знак не само за нейното изкачване, но и за смъртта ѝ.

Планински маршрути

IMG_1517222

Маршрут №1 От град Берковица до връх Ком
Следва асфалтовия път от града до хижа “Ком” (16 км или 4 часа и половина пеша) и след около час и половина път по маркирана пътека се стига до върха. Обща денивелация 1 600 м.

Маршрут №1а “Пряката пътека”
Отчасти дублира асфалтовия път от града до хижа “Ком”, като значително го съкращава посредством маркирана горска пътека – дължина 7 км.

Маршрут №2 От м. Клисурски соват до м. Пръшковица
Отклонение от трасето Ком – Емине в източна посока, около 3 часа, трасето минава през вековна букова гора.

Маршрут №3 От м. Пръшковица до с. Бързия – трасето е по съществуващия път, около 2 часа.

Маршрут №4 От м. Синия вир (табелата “Добре дошли в Берковския балкан”) до м. Пръшковица, около 3 часа път.

 Маршрут №5 От м. Щърковица до м. Пръшковица
Изключително живописен и стръмен маршрут – 800 м денивелация.

 Маршрут №6 От ЮЗ край на село Бързия до м. Ашиклар
Лек двучасов преход, почти по хоризонтала.

 Маршрут №7 Хайдушки водопади
Започва от кв. Беговица, следва пътя (7 км) и продължава по екопътека.

 Маршрут №8 Берковица – Здравченица – Ком
Еднодневен преход. Красивите природни гледки оправдават сериозните усилия за преминаването му.

Маршрут №9 Тодорини кукли – Клисурски манастир
Отклонение от трасето Ком – Емине в СИ посока. Близо 1 200 м  денивелация. Около 5 часа път, ако се тръгне от Петрохан.

Маршрут №10 От м. Пръшковица до м. Малка Бързия
Следва канала на ВЕЦ. Приятен преход от около час и половина.

Язовир Среченска бара

IMG_0878

Чудесно място за разходка сред природата. От язовира се разкрива красива гледка към рида Козница на Западна Стара планина и най-високите му части – Тодорини кукли (1785 м.н.в.).

Местоположение: 11 км югоизточно от гр.Берковица, 1 км югозападно от с.Слатина
Надморска височина: 445 м
Площ: 0,84 км²

Среченска бара е питеен микроязовир, разположен в близост до селата Ягодово, Слатина и Цветкова бара. Използва се като водоизточник, захранващ с вода градовете Враца, Монтана, Мездра и Берковица и села в областите Монтана и Враца. Водният обем на микроязовира е приблизително 15,5 млн. м3. Разполага с помпена и пречиствателна станция за питейна вода.

Около водоема е обособена санитарно-охранителна зона, в която влизането е забранено! Целта е да не се замърсява водата на хидросъоръжението, което е източник на питейна вода за хиляди хора в над 20 населени места. В санитарно-охранителната зона са забранени всякакви дейности, които биха могли да доведат до негативни последици за чистотата на водата.

Хайдушки водопади

IMG_15f17

Те се намират в рядко красивата долина на Голяма река, разположени на9 кмот града, където се събират водите на реките Ценкова, Сливашка и Средна бара. Спускайки се стремглаво, тук на известно разстояние те текат бавно и изведнъж с грохот се хвърлят от скалите между цепнатините и скочили, тутакси се хвърлят още веднъж и разбити на бяла пяна, се сливат, за да поемат към града. Неописуема е прелестта на това място край водопадите. На матово-зеления фон прекрасно хармонират покритите със сребристи лишеи и сладка папрат тъмни скали.

IMG_08f90Слязъл при водопадите, туристът изпитва чувството, че се намира в тайнствено, вълшебно място. Нагоре се издигат масивни гористи стени и се вижда малко пространство от небосвода, а долу цари дълбока тиши-на, нарушавана само от разбиващите се на прах водни струи. Заслушан в този грохот, човек не може да не си спомни за безстрашните хайдути Ангел, Точо, Минчо, Яко войвода, хайдут Стефан, не може да не чуе риданието на Занка (Цена от “Грамада”) и да не почувства радостта на Руска, срещнала в планината своя любим Ангел.

В почивни дни цялата околност е пълна с хора и весела глъчка. Само при водопадите е спокойно. Хората слизат по стъпаловидната стръмна пътечка, отпочиват на скалите, където са седели и съвещавали хайдутите, и мълчаливо се наслаждават на чудната красота, сякаш са дошли да отдадат почит на легендарните народни защитници, на които са наречени водопадите.

До водопадите води хубаво шосе, което върви през кв. Беговица, край мраморния завод, все вдясно на Голяма река. Пеша се стига за два часа, като се върви през Беговица – по пътеката вляво на реката. От водопадите може да се отиде и на Долната кория, Самарите и хижа Здравченица.

Берковица

IMG_151ll7

Берковица се намира в полупланински район на 405 м. надморска височина, в подножието на Берковска планина, близо до границата със Сърбия. Градът е отдалечен на 23 км от Монтана и 80 км от София.

Градът е изходен пункт за връх Ком, на около 18 км по планински път от края на града. Асфалтирани пътища водят до хижа Ком и близкия до нея ски-влек, работещ през зимния сезон.

Първите сведения за историята на града датират от първото хилядолетие пр. н. е. По това време берковският край е обитаван от тракийското племе мизи, а в средата на хилядолетието тук отсядат сродните трибали. В стратегическите височини около града траките изградили крепости. Те отглеждали пшеница и овце, обработвали желязо и добивали злато в поречията на реките Златица и Врещица. В началото на новата ера в областта се настанили римляните, които романизирали местното тракийско население и способствали за развитието на икономиката и културата. Археологически паметници от това време са разкритата римска вила край с. Калиманица, разкопките на Берковското кале, Лесковското градище и некропола край него, земленият бент под с. Котеновци, свързан с промиването на злато, каменната пластика, накитите, монетите, оръдията на труда и оръжията, битовата и строителната керамика, които се съхраняват в Историческия музей на града.

IMG_08h90Най-старата църква в града: Храм „Рождество на Пресвета Богородица“. Църквата е съвременник на българското Възраждане, средище на мъжко и девическо училище, духовен извор на берковчани. Тя е преизградена през 1843 г. Иконостасът е изработен от самоковски дърворезбар. Иконите изписва Димитър Зограф. Те могат да се причислят към най-доброто създадено у нас през Възраждането. Камбанарията е изградена през 1897 г . Камбаните в нея са две, изработени през 1845 г. в град Будапеща и по-късно са подарени на църквата от дюлгерския еснаф.IMG_550890

 

Къща-музей „Иван Вазов“  – Къщата, в която се помещава музеят е строена в началото на 19 в. и има типичен за българското Възраждане екстерирор и интериор — автентична камина и резбовани тавани, голяма одая с долапи, стенописи, миндерлъци. През 1940 г. е обявана за народна старина. Къщата-музей „Иван Вазов“ е открита през 1957 г. След основен ремонт на 15 февруари 1980 г. е открита новата експозиция на музея. През 1964 г. къщата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.

Експозицията в музея представя творчески път на Иван Вазов, като най-голямо внимание е отделено на берковския му период.

IMG_0882Етнографският музей в Берковица разполага с богата експозиция, която запознава с бита и обичаите на хората от Северозападна България и е включен в Стоте национални туристически обекта. Във фондохранилищата му се пазят хиляди уникати от сферата на художественото творчество и занаяти, както и народните обичаи. Посетителят може да види богатото цветово многообразие в изработката на облекла и килими, както и накити, предмети на домашния бит и някои традиционни за региона обичаи. Повечето експонати са свързани със занаятите, носиите и предметите от бита — по време на турското робство Берковица е била развито занаятчийско селище, главно в производството на грънци.