„Ком — Емине“ е название на най-дългия маркиран пешеходен туристически маршрут в България, наричан в миналото „Маршрут на дружбата“.
Маршрутът съвпада с финалната отсечка на европейския туристически маршрут E3, който свързва Атлантическия океан с Черно море. 2-те крайни точки на маршрута са връх Ком, който е в непосредствена близост до границата със Сърбия, и нос Емине на Черно море, най-източната точка на Стара планина.
Дължината на маршрута „Ком — Емине“ е приблизително 650-700 км, и е постижим за 20-25 дни в летни условия и около месец — в зимни. По време на прехода се преодолява терен с голяма денивелация и се изкачват или „подсичат“ повече от 100 старопланински върха. Хижите по пътя са сравнително добре разпределени, като единствено около проходите Вратник и Ришки преспиването е проблематично. Средата на маршрута се намира около хижа „Узана“, като съвпада и с географския център на България.
Лятната маркировка се състои от червена линия, оградена от две бели линии и е поставена върху неподвижни предмети по маршрута (дървета, камъни, сгради и др.). Зимната маркировка, която на много места съвпада с лятната, представлява бетонирани в земята метални стълбове, боядисани в редуващи се ивици в жъл и черен цвят.
За първи път маршрутът е изминат през 1933 г. от Павел Делирадев, български пътешественик и изследовател, наричан „Следовникът на Алеко Константинов“. Всъщност, самият Константинов първи дава идеята за този преход, но той не успява да я реализира. Едва през 1953 г. маршрутът е повторен от членове на Републиканската комисия по туризъм при Върховния комитет за физкултура и спорт (ВКФС), и окончателно е уточнен при последващите два прехода през 1955 г. и 1959 г.
Първият успешен зимен поход е направен през 1961 г., а първото преминаване на маршрута наобратно (от Емине до Ком) е осъществено през юли 1968 г. от група на Русенския университет – ВИММЕСС. Днес освен за пешеходни туристически преходи маршрутът „Ком — Емине“ се използва и като трасе за извън шосейни състезания.
Chateau Slatina 